Денят става по-дълъг заради климатичните промени, какво може да се срине 

Климатичните промени карат всеки ден да става по-дълъг, показва ново изследване. Това се дължи на масовото топене на полярния лед. 

Феноменът е поразителна демонстрация за това как действията на човечеството трансформират Земята, казаха учените, съперничейки на естествените процеси, които съществуват от милиарди години, пише dnes. bg. 

Промяната в продължителността на деня е от мащаба на милисекунди, но това е достатъчно, за да наруши потенциално интернет трафика, финансовите транзакции и GPS навигацията, всички от които разчитат на точно отчитане на времето. 

Продължителността на деня на Земята непрекъснато се увеличава през геоложкото време поради гравитационното съпротивление на Луната върху океаните и сушата на планетата. Въпреки това, топенето на ледените покривки на Гренландия и Антарктика поради причиненото от човека глобално затопляне преразпределя водата, съхранявана на високи географски ширини, в световните океани, което води до повече вода в моретата по-близо до екватора. Това прави Земята по-сплескана – или по-дебела – забавяйки въртенето на планетата и удължавайки деня още повече. 

Планетарното въздействие на човечеството също беше демонстрирано наскоро чрез изследване, което показа, че преразпределението на водата е довело до преместване на оста на въртене на Земята – северния и южния полюс. Друго изследване разкри, че въглеродните емисии на човечеството свиват стратосферата. 

"Можем да видим нашето въздействие като хора върху цялата земна система, не само локално, като повишаването на температурата, но наистина фундаментално, променяйки начина, по който се движи в пространството", каза проф. Бенедикт Соя от ETH Zurich в Швейцария. "Нашите въглеродни емисии са постигнали това само за 100 или 200 години. Тези процеси преди това са протичали в продължение на милиарди години. Това е поразително. 

Човешкото отчитане на времето се основава на атомни часовници, които са изключително точни. Въпреки това, точното време на деня – едно завъртане на Земята – варира поради лунните приливи и отливи, климатичните въздействия и някои други фактори, като бавното възстановяване на земната кора след отстъплението на ледените покривки, образувани през последната ледникова епоха. 

Тези разлики трябва да бъдат отчетени, каза Соя: "Всички центрове за данни, които управляват интернет, комуникациите и финансовите транзакции, те се основават на точно време. Нуждаем се и от точно познаване на времето за навигация, и особено за сателити и космически кораби. 

Изследването, публикувано в Сборника на Националната академия на науките на САЩ, използва наблюдения и компютърни реконструкции, за да оцени влиянието на топенето на лед върху продължителността на деня. Скоростта на забавяне варира между 0, 3 и 1, 0 милисекунди на век (ms/cy) между 1900 и 2000 г. Но от 2000 г., с ускоряването на топенето, скоростта на промяна също се ускорява до 1, 3 ms/cy. 

"Днешният процент вероятно е по-висок от когато и да било през последните няколко хиляди години", казаха изследователите. "Прогнозира се да остане приблизително на ниво от 1, 0 ms/cy за следващите няколко десетилетия, дори ако емисиите на парникови газове бъдат силно ограничени. " 

Ако емисиите не бъдат намалени, скоростта на забавяне ще се увеличи до 2, 6 ms/cy до 2100 г., изпреварвайки лунните приливи и отливи като единствения най-голям принос за дългосрочните вариации в продължителността на дните, казаха те. 

Д-р Сантяго Белда от Университета на Аликанте в Испания, който не е част от изследователския екип, обясни: "Това проучване е голям напредък, защото потвърждава, че обезпокоителната загуба на лед, от която Гренландия и Антарктика страдат, има пряко въздействие върху деня дължина, което води до удължаване на дните ни. Тази промяна в продължителността на деня има критични последици не само за начина, по който измерваме времето, но и за GPS и други технологии, които управляват съвременния ни живот. "